Едно от най-честите оправдания на авиопревозвачите при подадено искане за обезщетение е, че такова не се дължи, тъй като причината за закъснението или отмяната на полета, е технически дефект в самолета.

Дали обаче техническата повреда/дефект в самолета, реално е основателна причина да не се изплати от авиопревозвача обезщетение/компенсация за закъснелия или отменен полет? Какво точно е записано в Регламент № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съветаот 11 февруари 2004 година? Каква е практиката на съдилищата при такива казуси?

На първо място, действително в т. 14 от Преамбюла на Регламент № 261/2004 г. на
Европейския Парламент и на Съвета, действително е записано, че задълженията на авиопревозвачите следва да бъдат ограничени или отменени в случай на извънредни обстоятелства. Точната формулировка е следната:

(14) Съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.

Видно от нея, технически дефекти в самолета липсват и не са изрично посочени. Също така, съгласно Регламента, авиопревозвачът следва да посочи ясно доказателства че е имало технически проблем в самолета, както и доказателства, че е направил всичко възможно, за да избегне непреодолимата извънредност, която този технически проблем е създал. В точкa 3 на чл. 5 от Регламента е изрично записано, че доказателствената сила за причинилите отмяна извънредни обстоятелства, които не са били могли да бъдат избегнати, дори и да са били взети всички необходими мерки, е върху опериращия въздушен превозвач.

Т.е. съгласно Регламента авиопревозвачът е длъжен:
– да посочи каква е причината наложила закъснението или отмяната на полета;
– да посочи доказателства, че реално съществува такава причина;
– да посочи доказателства, че е направил всичко възможно, за да избегнете закъснението или отмяната на полета.

Предвид горепосоченото, става ясно, че бланковото изявление на авиопревозвачите, че не дължат обезщетение или компенсация за закъснял или отменен полет, поради това че закъснението/отмяната на полета са вследствие на технически проблем/дефект или повреда в самолета, не е достатъчно.

Относно становищата, които се закрепят в мотивите на съдилищата, следва да се има предвид например следното:

В Решение по Дело C-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia – Linee Aeree Italiane се сочи, , „че общностният законодател не е имал предвид, че тези събития (имайки предвид посочените в параграф 14 от Регламента), чийто списък впрочем е само ориентировъчен, представляват сами по себе си извънредни обстоятелства, а единствено че могат да създадат такива обстоятелства. От това произтича, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития, не са непременно причини за освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в член 5, параграф 1, буква в) от този регламент.“ В параграф 23 от същото Решение се сочи, че „макар общностният законодател да е включил в споменатия списък „неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета“ и макар произтеклият с летателен апарат технически проблем да може да се причисли към такива дефекти, не по-малко вярно е, че съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като „извънредни“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето съображение от този регламент не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход.“

В този смисъл разсъждават и българските съдилища, като например в следното решение:

В настоящият случай страните са приели, че повредата (респ. необходимостта от ремонт) на самолета е „извънредно обстоятелство“. Съдът, обаче, не счита, че последиците от него не са можели да бъдат избегнати от един въздушен превозвач. Тълкуване на нормата на Регламента е дадено от Съда на ЕО по дело C 549/07 Wallentin-Hermann, където се предвижда, че за да се освободи от отговорност на основание чл.5, ал.3 от Регламент (ЕО) № 261/2004. авиопревозвачът е длъжен да докаже не само повреда на самолета, а и че повреда от такова естество, което е необичайно за експлоатацията на даден вид самолети и обуславя невъзможност за бързото и своевременно отстраняване. Тълкуването на Съда на ЕО е задължително за националните съдилища при прилагане на правото на ЕС (вж. вместо всички Решение по дело C173/09 Е., пар.29) и настоящата съдебна инстанция следва да се съобрази с него.

Предвид всичко написано по-горе, становището на FLYHELP.bg е, че техническите проблеми/дефекти/повреди в самолета, не представляват извънредно обстоятелство и не следва да освобождават авиопревозвачите от отговорност и от задължението им да изплатят обезщетение / компенсация за закъснял полет и за отменен полет.